След като слънчевата радиация премине през атмосферата, нейната интензивност и спектрална промяна на разпределението на енергия. Енергията на слънчевата радиация, която достига земята, е много по-малка от тази на горната атмосфера. В слънчевия спектър разпределението на енергията е почти изчезнало в областта на ултравиолетовия спектър, намалява до 40% в областта на видимия спектър и се увеличава до 60% в инфрачервения спектър.
В горната граница на земната атмосфера, общото дневно излъчване е най-голямото в Северното полукълбо по време на лятното слънцестоене, а разпределението от полярния до екватора е относително равномерно; По време на зимното слънцестоене, общото дневно лъчение в северното полукълбо е най-малкото, с нула в полярния кръг и най-голямата разлика между севера и юга. Ситуацията е обърната в южното полукълбо. По време на пролетното равноденствие и есенното равноденствие, разпределението на общото дневно излъчване е пропорционално на косинуса на географската ширина. Районът между Тропика на рака и Тропика на Козирога е най-голямата общо дневно радиация два пъти годишно, с малки годишни промени. По-голяма е ширината, толкова по-голяма е промяната в общото дневно излъчване.
Разпространението на глобалната годишна радиация, достигаща повърхността, е основно форма на банда и се унищожава само в ниски географски ширини. В екваториалната област, поради облачни условия, общото годишно излъчване не е най-високо. В субтропичния висок пояс на северните и южните полукълба, особено в пустинните райони на континента, общата годишна радиация е относително голяма, а максимумът е в североизточна Африка.
